новини

Пукане на стави

Несъмнено на всеки един от нас се е случвало да чуе или усети "щракване" от някои части на тялото в различни моменти – след ставане от сън, при загрявка преди тренировка, при раздвижване след дълго седене пред компютъра или съвсем случайно при извършване на някакво движение. Ето малко повече информация за това явление.

Защо "щракат" ставите?

Точната причина за това прищракване на ставите все още не е установена. В науката има много теории защо това се случва. Повечето специалисти се спират на един хипотетичен механизъм, за да обяснят какво води до произвеждането на такъв звук и как протича този процес.

Както знаем, ставите са покрити от ставни (синовиални) капсули. Синовиалната течност, която се съдържа в тези капсули, играе ролята на лубрикант и съдържа хранителни вещества, предназначени за съседните костни повърхности. В тази течност циркулират различни по вид и състав газови молекули (80% от тях CO2; всички те заемат около 15% от обема на ставата).

Когато раздвижим съответните мускули или се протягаме, последвалото разтягане и на ставната капсула води до намаляването на триенето вътре в самата става. Там се образува вакуум, който е изпълнен с газове, вече разтворени в синовиалната течност. Така в това празно пространство се образува газово мехурче, което се разпуква и се получава така познатото звучене.

"Пукането” не може да се повтори веднага, защото газовете в ставната течност трябва да се разтворят отново, а това изисква време (около 20 мин.). Още през далечната 1971 година група учени са успели да заснемат такива промени при преднамерено разтягане на метакарпофалангеална става. На кадри 5-9 от фигура 2 отляво може ясно да се видят газовите мехурчета.

Други автори предполагат, че пукането се причинява от сухожилията по време на разтягането при контакта им с близки тъкани. Според трети става въпрос за процеси, свързани с налягането и енергията в тези зони.

Амплитудата и степента на разтягане на ставите са от значение за появата или липсата на такъв звук. При някои индивиди прищракване не може да се постигне поради неспособност да се намали триенето в ставите им, да се отпуснат съседните мускули и заради къси ставни връзки.

В зависимост от честотата на появата на тези шумове може да се говори за различни състояния, които съпътстват този симптом. Когато имаме еднократни прищраквания, които не се повтарят отново скоро след това, може да става дума за някаква травма – навяхване/скъсване на лигаменти (ставни връзки) и сухожилия, счупване на кост или изместване (изкълчване) на някоя става. Тук говорим за патологична проява, която обикновено се съпровожда и с болка.

Многократното безболезнено пукане (например при упражнения за раздвижване на ставите) обикновено се счита за нормална проява и не е свързана с болестни изменения и процеси. Такава може да усетите при общите разгрявки.

Често повтарящото се прищракване обаче е възможно да бъде и резултат от сериозни състояния като скъсан менискус, дегенерирали хрущяли при остеоартрит, хипермобилни стави и др.

До момента са извършвани немалко изследвания, които да потърсят връзка между умишлено предизвиканото щракане на стави (най-вече при стречинг на пръстите на ръцете) и различни типове дегенеративни ставни заболявания като остеоартрит. Повечето от тези проучвания не откриват такава връзка, но са докладвани редки единични случаи, при които са установени подобни зависимости.

Някои хора просто обичат да раздвижват по такъв начин крайниците си (най-вече пръстите на ръцете). При някои от тях това се превръща в порочен навик и може да доведе до различни травми, които обаче са податливи на консервативно лечение. При други прекомерното разтягане от този тип води до отслабване на съответните крайници.

В този смисъл може да се каже, че такова раздвижване не крие опасност от някакви заболявания, но е по-добре да се избягва твърде честото му прилагане, за да се предотвратят контузии.


Прочети повече: http://www.bb-team.org/articles/4631_pukane-na-stavi#ixzz2foUIVz4z

Ползите и вредите от продължителното кардио трениране

Многократно поставяно под въпрос и старо като света, продължителното кардио трениране е постоянен обект на спорове. Днес ще се опитаме да систематизираме въпросите около него в една статия, без претенции да успеем да обхванем абсолютно всичко по темата.

Ползи от кардио тренировките

На всички са познати ползите от кардио тренировката, поради което само ще ги систематизирам:

  • Кардиото намалява процента на подкожни мазнини и спомага в борбата за сваляне на излишни килограми;
  • Подобрява функционирането на сърцето и сърдечно-съдовата система;
  • Подобрява кръвообращението, което води до по-добра работа на мускулите, а с увеличения приток на кръв в мускулите се подобрява отделянето на токсини;
  • Намалява стреса и риска от диабет;
  • Повишава тонуса, физическата сила и издръжливост и подобрява кондицията на тялото;
  • Подобрява метаболизма;
  • Стимулира работата на белия дроб и увеличава капацитета му, подобрява дишането в покой;
  • Намалява кръвното налягане и влияе върху нормализирането нивата на холестерола.

Кардио тренировката категорично може да се класифицира като полезна дейност. С кардио тренировка рязко повишаваме дейността на хипофизата си и отделяме в пъти повече от обикновеното растежен хормон - хормон на младостта и силната имунна система. Ако не е намерен точният баланс между тренировка, хранене и възстановяване обаче, може да се стигне до нежелани ефекти - загуба на част от мускулната маса и забавяне топенето на мазнини.

Дългото кардио

Все още често се застъпва тезата, че колкото по-дълга е кардио тренировката, толкова повече мазнини се изгарят, затова кардиото следва да е продължително. Не е невярно, че горенето на мазнините не започва веднага, а е процес, предшестван от други енергийни източници и започва да се включва значително 15-20 мин. след началото на тренировката.

Практикуването на кардио до изтощение, в продължение на час или повече, определено няма да е гарант за стопяване на нежеланите мазнини, но ще доведе тялото ви до катаболен режим, в резултат на което ще започнете да губите освен мазнини, още мускулна маса и ще забавите метаболизма си.

Това от своя страна ще направи горенето на мазнини по-трудна задача в перспектива. С написаното не целя да се стигне до извода, че кардиото трябва да е с ниска, монотонна интензивност и с недостатъчна продължителност, защото също няма да се постигне търсеният ефект.

При правилно структурирана тренировка, включително с тежести и кардио, добър хранителен режим и достатъчно време за възстановяване и при съобразяване на няколко важни за кардиото компонента (продължителност, интензивност, ниво на тренировъчен пулс, подходящо време за кардио), постигането на личните ви цели ще е само въпрос на време.

Негативи от продължителната кардио тренировка

Както всяко нещо, кардиото също има две "лица", носейки освен своите позитиви и своите негативи:

  • възможна загуба на мускулна маса;
  • възможни травми от претрениране или лоша техника на тичане (или друга форма на кардио движение);
  • не е удачен начин за изграждане на мускулна маса.

Тези нежелани ефекти не са задължителна част от вашето фитнес ежедневие, но за целта трябва умело да прекарвате времето си във фитнес залата. Затова имайте предвид, че при провеждане на продължителна тренировка с ниска интензивност, т.е. пулс под 60-80% от максималния, често се случва да тренирате с минимална ефективност.

Като една от най-ефективните форми на кардио напоследък се посочва интервалната кардио тренировка. Тя позволява ускоряване на метаболизма и горене на калории дори няколко часа след трениране. Но затова ще може да четете в отделен материал.

Популярни грешки

  • Не се заблуждавайте, че колкото повече пот има по време на тренировка, толкова повече калории ще изгорите. Може просто да доведете организма си до дехидратиране.
  • Също така не се заблуждавайте, че прекарвайки малко повече време на пътеката, можете да ядете повече. Не всичко допълнително изядено може лесно да бъде изгорено с кардио, просто някои храни са прекалено калорични дори и в 100 г (ядки, чипс, сладкиши, шоколад и пр.). Та кой в своето натоварено ежедневие може да прекарва часове наред в залата бягайки, за да стопи излишно похапнатата храна?! Все пак, ако се налага да стоите час и повече на ден във фитнеса, за да правите кардио в опити да изгорите определени калории, по-добре преразгледайте диетата си и коригирайте хранителния си режим. Освен това, правейки дъъълго-дълго кардио, без необходимата подготовка и стратегия за възстановяване, несъмнено ще си навлечете претрениране, което пък е предпоставка за възникване на травма.
  • Важно е да си припомним, че ако правите само кардио тренировка и целта ви е да топите мазнини, имайте предвид, че този процес ще започне 15-20 минути след началото на тренировката.

Каква е най-добрата продължителност?

Немалко е писано и говорено за продължителността, на която трябва да се заложи при една кардио тренировка. Ясно е, че може да варира в зависимост от различни предпочитания и причини, но над 60-70 минути кардио дневно бих определил като непродуктивно, особено ако не се приемат достатъчно протеини, течности и калории.

Оптимален вариант според мен е време за кардио в порядъка на 30-40 минути. Продължителността на кардиото следва да е съобразена не само с целите на трениращия, но и с неговия тренировъчен опит.

Начинаещите може да започнат с две серии по 10-12 минути и да се стремят да направят една серия кардио от поне 25 минути. Американският колеж по спортна медицина препоръчва провеждане на кардио тренировки до 30 минути, 4 или 5 пъти седмично.

Според множество направени проучвания, на канадския Сърдечно-съдов конгрес 2010 в Монреал са представени данни, които недвусмислено говорят, че по време на маратонско бягане намалява притокът на кръв към мускулите, настъпва силна дехидратация и немалка част от сърцето не функционира 100%.

Това, естествено, е обратимо при подходяща почивка и съобразен тренировъчен режим. Всички знаем, че редовната физическа активност намалява риска от сърдечно-съдови заболявания, но при маратонско бягане, по време на самото бягане сърдечният риск силно се завишава. Неведнъж се е случвало привидно здрави хора да умират по време на дълги състезания. Затова замислете се колко дълго време ще прекарвате на пътеката във фитнеса!

Макар и набиращо все повече симпатизанти, редно е да споменем, че интензивното интервално кардио не е за всеки. Кардиото с монотонно темпо и ниска до умерена интензивност също е сред най-успешните методи за трениране и за борба/превенция с наднормено тегло.

Има достатъчно доказателства, че затлъстяването може да бъде резултат от много лек дисбаланс на енергия. Ето защо дори и малко количество случайни упражнение или дейност, ако се правят последователно и не се компенсират с увеличаване на приема на храна, може да обърнат тенденцията на затлъстяване.

Въпреки че интензивното кардио върши работа бързо, това не означава, че продължителното монотонно кардио е безполезно. За да не бъдат предоставените факти манипулативни и подвеждащи, искам да ви представя и друго изследване, касаещо интензивността на кардиото.

Когато спортните резултати се окажат срещу здравните норми...

Във в. "European Heart" на Европейската асоциация по кардиология е публикувано изследване (Герш, 2011), заключението от което е следното: интензивните упражнения за издръжливост причиняват остра дисфункция на дясната камера на сърцето, но не и на лявата. Въпреки че след краткосрочно възстановяване всичко изглежда нормално, при някои практикуващи спортисти са очевидни хронични структурни промени и намаляване на функцията на дясната камера.

Установено е, че провеждането на кардио за дълги периоди от време влошава мускулна тъкан и намаляване на нивата на тестостерон. Продължителното монотонно кардио влияе върху нивата на кортизол и нерядко е съпроводено с потискане на имунната ви система. Често маратонци със солиден опит се оказват с настинка и респираторни инфекции след състезание поради променени нива на кортизола.

Според направено проучване в катедра по медицински проучвания, Uppsala University Hospital, Швеция са обхванати 5 755 участници в скиорски състезания с пробег 90 км, регистрирани в национален регистър за проведени състезания за периода 1998-2005 г.

Хоспитализираните участници са били без сърдечно-съдови заболявания и са постъпили за изследвания за аритмия и вторични резултати. Установено е, че тези, които са завършили най-много състезания, и тези, които са с най-добро постигнато време са с по-висок риск от аритмия.

Да изберете ли дълги кардио тренировки или да предпочетете къси и интензивни?

Хора много, предпочитания също, цели безброй, способности различни. Затова винаги ще има привърженици и на единия, и на другия начин на кардио трениране, както ще има проучвания в подкрепа и на едната, и на другата теза. А защо не опитаме и по двата начина, в опит да изберем пасващата ни тренировка или защо да не комбинираме дългото монотонно кардио с интензивни интервални кардио тренировки?!

Нека си дадем сметка какви са нашите цели и да отделим нужното време и енергия за постигането им! Някои просто искат да подобрят здравето и издръжливостта си, други целят намаляване на теглото, а трети целят достигане на форма за участие в състезания.

Отговорът на въпросите, които възникват, в общи линии е да тренирате правилно и по подходящ начин, осигурявайки си достатъчно почивка. Или тренирайте мъдро и бъдете дисциплинирани и уважителни по отношение на себе си!


Използван източник: http://www.bb-team.org/articles/4692_dalgoto-kardio#ixzz2duMaCMwm

 

Фитнесът сваля високото кръвно налягане

Високото кръвно може да регулирате с фитнес. Това се отнася дори за хора, които имат наследствена предразположеност към хипертония. Редовното спортуване намалява вероятността от проблеми с кръвното налягане с 42%.

Макар хората с наследствена обремененост да страдат по-често от високо налягане, редовните упражнения и добрата физическа форма значително намаляват този риск, заявиха учени от университета на Южна Каролина. Изследването е обхванало 6300 души на възраст между 20 и 28 години, намиращи се в добра физическа форма. Най-малко един от родителите при една трета от участниците е страдал от хипертония.

Оказало се, че физическата активност намалява шансовете на хипертонията с 34% в сравнение с хората, които имат наследствена обремененост, но не спортуват, и с 42% независимо от наличието на хипертоник в семейството.

Що се отнася до тези, които водят заседнал живот и имат “лоши гени”, при тях рискът да развият високо кръвно налягане се увеличава със 70% в сравнение с техните по-активни съграждани.

“Връзката между физическата форма, историята на болестта в семейството и рискът от развитие на хипертония не трябва да се игнорира. Тази информация е необходима както на лекарите, така и на пациентите за успешната и ефикасна борба и профилактика на заболяването”, заяви един от авторите на изследването.

Специалистите препоръчват на всеки човек за здраво сърце поне 30 минути спорт на ден, пет пъти седмично.

Високото кръвно може да регулирате с фитнес. Това се отнася дори за хора, които имат наследствена предразположеност към хипертония. Редовното спортуване намалява вероятността от проблеми с кръвното налягане с 42%.

Макар хората с наследствена обремененост да страдат по-често от високо налягане, редовните упражнения и добрата физическа форма значително намаляват този риск, заявиха учени от университета на Южна Каролина. Изследването е обхванало 6300 души на възраст между 20 и 28 години, намиращи се в добра физическа форма. Най-малко един от родителите при една трета от участниците е страдал от хипертония.

Оказало се, че физическата активност намалява шансовете на хипертонията с 34% в сравнение с хората, които имат наследствена обремененост, но не спортуват, и с 42% независимо от наличието на хипертоник в семейството.

Що се отнася до тези, които водят заседнал живот и имат “лоши гени”, при тях рискът да развият високо кръвно налягане се увеличава със 70% в сравнение с техните по-активни съграждани.

“Връзката между физическата форма, историята на болестта в семейството и рискът от развитие на хипертония не трябва да се игнорира. Тази информация е необходима както на лекарите, така и на пациентите за успешната и ефикасна борба и профилактика на заболяването”, заяви един от авторите на изследването.

Специалистите препоръчват на всеки човек за здраво сърце поне 30 минути спорт на ден, пет пъти седмично.

- See more at: http://tonus.bg/n/3896-%d1%84%d0%b8%d1%82%d0%bd%d0%b5%d1%81%d1%8a%d1%82-%d1%81%d0%b2%d0%b0%d0%bb%d1%8f-%d0%b2%d0%b8%d1%81%d0%be%d0%ba%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%ba%d1%80%d1%8a%d0%b2%d0%bd%d0%be.html#sthash.g02V5WnE.dpuf

Високото кръвно може да регулирате с фитнес. Това се отнася дори за хора, които имат наследствена предразположеност към хипертония. Редовното спортуване намалява вероятността от проблеми с кръвното налягане с 42%.

Макар хората с наследствена обремененост да страдат по-често от високо налягане, редовните упражнения и добрата физическа форма значително намаляват този риск, заявиха учени от университета на Южна Каролина. Изследването е обхванало 6300 души на възраст между 20 и 28 години, намиращи се в добра физическа форма. Най-малко един от родителите при една трета от участниците е страдал от хипертония.

Оказало се, че физическата активност намалява шансовете на хипертонията с 34% в сравнение с хората, които имат наследствена обремененост, но не спортуват, и с 42% независимо от наличието на хипертоник в семейството.

Що се отнася до тези, които водят заседнал живот и имат “лоши гени”, при тях рискът да развият високо кръвно налягане се увеличава със 70% в сравнение с техните по-активни съграждани.

“Връзката между физическата форма, историята на болестта в семейството и рискът от развитие на хипертония не трябва да се игнорира. Тази информация е необходима както на лекарите, така и на пациентите за успешната и ефикасна борба и профилактика на заболяването”, заяви един от авторите на изследването.

Специалистите препоръчват на всеки човек за здраво сърце поне 30 минути спорт на ден, пет пъти седмично.

- See more at: http://tonus.bg/n/3896-%d1%84%d0%b8%d1%82%d0%bd%d0%b5%d1%81%d1%8a%d1%82-%d1%81%d0%b2%d0%b0%d0%bb%d1%8f-%d0%b2%d0%b8%d1%81%d0%be%d0%ba%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%ba%d1%80%d1%8a%d0%b2%d0%bd%d0%be.html#sthash.g02V5WnE.dpuf

Високото кръвно може да регулирате с фитнес. Това се отнася дори за хора, които имат наследствена предразположеност към хипертония. Редовното спортуване намалява вероятността от проблеми с кръвното налягане с 42%.

Макар хората с наследствена обремененост да страдат по-често от високо налягане, редовните упражнения и добрата физическа форма значително намаляват този риск, заявиха учени от университета на Южна Каролина. Изследването е обхванало 6300 души на възраст между 20 и 28 години, намиращи се в добра физическа форма. Най-малко един от родителите при една трета от участниците е страдал от хипертония.

Оказало се, че физическата активност намалява шансовете на хипертонията с 34% в сравнение с хората, които имат наследствена обремененост, но не спортуват, и с 42% независимо от наличието на хипертоник в семейството.

Що се отнася до тези, които водят заседнал живот и имат “лоши гени”, при тях рискът да развият високо кръвно налягане се увеличава със 70% в сравнение с техните по-активни съграждани.

“Връзката между физическата форма, историята на болестта в семейството и рискът от развитие на хипертония не трябва да се игнорира. Тази информация е необходима както на лекарите, така и на пациентите за успешната и ефикасна борба и профилактика на заболяването”, заяви един от авторите на изследването.

Специалистите препоръчват на всеки човек за здраво сърце поне 30 минути спорт на ден, пет пъти седмично.

- See more at: http://tonus.bg/n/3896-%d1%84%d0%b8%d1%82%d0%bd%d0%b5%d1%81%d1%8a%d1%82-%d1%81%d0%b2%d0%b0%d0%bb%d1%8f-%d0%b2%d0%b8%d1%81%d0%be%d0%ba%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%ba%d1%80%d1%8a%d0%b2%d0%bd%d0%be.html#sthash.g02V5WnE.dpuf

Високото кръвно може да регулирате с фитнес. Това се отнася дори за хора, които имат наследствена предразположеност към хипертония. Редовното спортуване намалява вероятността от проблеми с кръвното налягане с 42%.

Макар хората с наследствена обремененост да страдат по-често от високо налягане, редовните упражнения и добрата физическа форма значително намаляват този риск, заявиха учени от университета на Южна Каролина. Изследването е обхванало 6300 души на възраст между 20 и 28 години, намиращи се в добра физическа форма. Най-малко един от родителите при една трета от участниците е страдал от хипертония.

Оказало се, че физическата активност намалява шансовете на хипертонията с 34% в сравнение с хората, които имат наследствена обремененост, но не спортуват, и с 42% независимо от наличието на хипертоник в семейството.

Що се отнася до тези, които водят заседнал живот и имат “лоши гени”, при тях рискът да развият високо кръвно налягане се увеличава със 70% в сравнение с техните по-активни съграждани.

“Връзката между физическата форма, историята на болестта в семейството и рискът от развитие на хипертония не трябва да се игнорира. Тази информация е необходима както на лекарите, така и на пациентите за успешната и ефикасна борба и профилактика на заболяването”, заяви един от авторите на изследването.

Специалистите препоръчват на всеки човек за здраво сърце поне 30 минути спорт на ден, пет пъти седмично.

- See more at: http://tonus.bg/n/3896-%d1%84%d0%b8%d1%82%d0%bd%d0%b5%d1%81%d1%8a%d1%82-%d1%81%d0%b2%d0%b0%d0%bb%d1%8f-%d0%b2%d0%b8%d1%81%d0%be%d0%ba%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%ba%d1%80%d1%8a%d0%b2%d0%bd%d0%be.html#sthash.g02V5WnE.dpuf

Гръбначни изкривявания

Гръбначният стълб е един от най-важните компоненти на човешкото тяло. Той ни осигурява гъвкавост и действа като амортисъор, който поглъща всички стресови натоварвания, на които сме подложени ежедневно.

Какво представлява гръбначният стълб? 

Гръбнакът е сложна структура, осигуряваща връзка между множество кости - череп, кръстова кост, ребра, гръбначни прешлени. Състои се от 33 прешлена, разделени в различни отдели (шиен, гръден, поясен, опашен) и структурно е във формата на буквата „S". 

Той е и информационна „магистрала", по която на ден минават безброй нервни импулси. Може да се каже, че гръбначният стълб е най-важният компонент от опорно-двигателния апарат. 

Това е причината да следим постоянно неговото състояние. За съжаление този така важен компонент на човешкото тяло е доста податлив на деформации и травми. Проблемите с деформациите на гръбначния стълб са възникнали още когато прадедите ни са се изправили и са започнали да ходят на два крака и сега започват да се задълбочават поради заседналия начин на живот и неестествените пози, които заемаме всеки ден (ако се замислим 90% процента от времето си модерният човек прекарва седнал). Съществуват три основни вида гръбначни изкривявания: сколиоза, кифоза и лордоза.

Сколиоза

Сколиозата е деформация на гръбначния стълб, която се състои в изкривяване на гръбнака настрани (латерално) т.е. на ляво или на дясно. Счита се за най-сериозния вид деформация. Обикновено се получават допълнителни кривини по гръбнака, тъй като тялото се стреми да се стабилизира, както и накланяне на главата, раменете и таза в противоположни посоки. Когато водещата кривина е отдясно, сколиозата се нарича декстросколиоза, а когато е наляво се нарича левосколиоза. Сколиозата може да се намира в различните области на гръбнака. Тя е причина за дисбаланс на мускулите на гърба и най-вече в еректорите (мускулите, които ни поддържат изправени), което от своя страна води до постоянно напрежение в тях. В зависимост от степента на деформация (градуса на изкривяването) може да се получат и структурни изменения на целия гръбнак, намаление на неговата дължина (което води до скъсяване на ръста), както и видим дисбаланс в симетрията на тялото. Заболяването бива вродено или придобито.

Аномалии в развитието на строежа на прешлените по време на бременноста са причините за появата на т.нар. вродена сколиоза. За съжаление появата им е все още неясна за медицината. Придобитите сколиози могат да са:

  • в следствие на прекаран рахит (рахитични)
  • в следствие на неправилна стойка в училище или на работа
  • в следствие на дисбалнс в работата на гръбните мускули
  • в следствие на травма, претърпяна операция или тежко заболяване

По-често срещаната форма на сколиозата е т.нар. функционална, при която няма изменение на формата на гръбнака и е обратима т.е. лечима чрез комплекс от физиотерапевтични упражнения, правилна стойка и плуване. Другата степен на заболяването е т.нар. структурна сколиоза, при която има структурни изменения и води до промяна на цялостната симетрия на тялото, наблюдава се и усукване на гръбнака (торзио). Лечението в този случай спомага за консервиране, т.е. да не се влошава състоянието и в по-благоприятни случаи до подобрение. Лечението се състои в носенето на корсет до завършване на пубертета, а в по-тежки случаи операция и поставяне на импланти.

Кифоза

Кифозата е деформация на гръбначния стълб, която се характеризира с неестествена извивка на гръбнака в горната му част, което води до появата на гърбица (както и на скъсяване на дължината на гръбнака). Кифозата също може да бъде вродена или придобита. В повечето случаи вродената е по-тежката форма на заболяването и е придружена със структурни изменения на гръбнака, а лечението е чрез поставяне на корсет до края на пубертета или оперативно (вродената деформация може и да е в по-лека форма). Придобитата кифоза е по-лека от вродената. Причините за нея са:

  • прекарано тежко заболяване (рахит и др.)
  • недохранване в ранна детска възраст
  • слаба гръбна мускулатура
  • неправилна стойка и позиция на седене в т. нар. "порочна поза"

Понякога придобитата форма също води до структурни изменения на гръбнака, но в по-леките и форми е лечима чрез физиотерапия, плуване и правилна стойка. 

Лордоза

Лордозата е изкривяване на гръбнака в неговата лумбална област (кръста), като прешлените са извити към корема. При тази деформация се усещат болки в областта на кръста и дискомфорт при седене в правилна позиция, чисто визуално се получава изпъкване на корема. Най-честа причина за лордозата е неправилна позиция на тялото и слаба абдоминална мускулатура или твърде скъсена мускулатура на кръста, а заболяването може да бъде и вродено. Структурни изменения на прешлените не се наблюдават толкова често, колкото при сколиозата и кифозата. Лечението е предимно чрез физиотерапия, плуване и стречинг.

Важно е да се знае, че гръбначните изкривявания в повечето случаи са лечими, но също така повечето хора не знаят че ги имат, така че ако имате съмнения, най-сигурният начин е просто да се консултирате със специалист ортопед. Често лечението се състои в физоиотерапевтични упражнения, масажи, стречинг, плуване и не на последно място коригиране на стойката в изправено положение и седеж. Ако нямате твърде сериозно изкривяване, заниманията във фитнеса биха ви били от полза, стига да използвате умерени тежести, още повече, че някои от упражненията се припокриват с физиотерапевтичните (хиперекстензии, набирания и др.).

 

Възрастта и личното тегло

Връзката между възраст и тегло е аксиоматична – приета е от всички. Всъщност освен милионите калкулатори, които ще срещнем в интернет, още в годините преди компютрите идеалното тегло се смяташе по такива формули, обвързващи възраст, пол, ръст и тегло. Но какви са основите на тази взаимовръзка и толкова непоклатима ли е тя?

При бебетата и малките деца нещата са сравнително безусловни. Във фазата на растеж отклоненията говорят за забавяне на растежа и метаболитни или други проблеми; ако там има някакъв спор, то той не е наша работа, а битка на високите ешелони специалисти, които да доказват или отхвърлят тезите си. По-интересно за нас е дали има връзка между тегло и възраст при вече порасналите хора и как се доказва.

Жените или мъжете сред нас наддават повече, когато остаряваме?

Изследванията на стареенето ясно доказват една съществена връзка: обезводняване на организма с възрастта, както и забавен синтез на белтъчини, изразен в атрофия на мускулите, и заменен от мастни натрупвания. Това безспорно би следвало да влияе на теглото. Но поставя и въпроси и бариери, като "как и колко". Например всеизвестно е, че поради високия тестостерон, както и поради други склонности в хормонален и диетологичен аспект мъжете натрупват значително повече мускули през активната възраст.

От друга страна мазнините са значително по-леки от мускулите и дори от водата, откъдето се очаква да получим следното "уравнение" – при мъжете е възможна загуба на тегло с възрастта. При жените, които по принцип поемат по-малко вода и имат по-малки мускули, същият процес може да се изрази в средно повишаване на личното тегло.

Разбира се, това е условно и зависи от доста по-точни изчисления и от индивидуалните случаи,но  човек, който качи 20 см обиколка на ханша, със сигурност ще тежи повече от преди. Мъжете, когато преминат в по-застоял живот, са склонни да си похапват и по този начин "паразитно" наддават във възрастта на тегло.  

От друга страна жените имат възможна загуба на сериозно тегло от друг аспект: остеопорозата. В крайна сметка правилната сметка е някъде около бавно качване за мъжете, докато при жените е налице по-бързо качване, но и бързо обръщане на процеса при достигане на определено стабилно тегло на мускулната и мастната тъкан.

На какво се дължи промяната в теглото при стареене?

Казахме вече за метаболитните промени, хормоналния дисбаланс и "захабяването" на клетките. Към него можем да добавим и захабяване на стави и връзки, водещи до затруднено движение, както и остеопорозата  - честата гостенка при жените в напреднала възраст. Но има и друго, и то е естествената склонност към намаляване на движението и активността с годините.

Очевидният отговор трябва да бъде повишена активност. Диетата трябва да е налична, вече съобразена с новите условия и изискването на здравето. Експериментални диети с обещаван "максимален + краткосрочен резултат" не са препоръчителни. Трябват много протеини, предимно от леки меса, като риба и пиле, и бавни въглехидрати.

Двигателната активност е плод на свободен избор, фитнесът не е задължителен, и при някои случаи, като например остеопорозата, изобщо не е препоръчителен за човек, който не е сигурен какво прави, но може да се компенсира с упражнения със собствено тегло, бягане, аеробика или друга гимнастика. Натоварването трябва да имитира натоварването в по-млади години, но при облекчен режим.

Тук се отваря въпросът как постоянно трениращият да разбере, че е време да намали натоварването и че възрастта вече си казва думата. Никой не иска да я чува, нали?

Първият признак е трайно намалената мотивация при претоварване. Добре е да не се чака до следващи проявления, например спад в силата, защото това може да доведе до крайно нежелателни контузии. Може да се каже и че има възрастова бариера, която със сигурност идва с времето, и тя е около 70 години за мъжете и 55-60 за жените, когато неминуемо загубите на сила и издръжливост стават осезателни и не минават постепенно и неусетно.

Ниската възраст на прага при жените кореспондира с остеопорозата и ранната менопауза, като не бива да се забравя, че умерената двигателна активност може да помогне срещу някои от тези проблеми.

Тези промени намират отражение и при изчислението на индексите на телесната маса, като индексациите обаче са различни при различните формули.

Няма нищо трагично в промяната на личното тегло през възрастта. Напротив, то е нормално и очаквано. Важното за нас е, че е предвидимо и при достатъчно разумен подход можем да го управляваме успешно.

Още статии...

Страница 4 от 9


Warning: Illegal string offset 'active' in /home/zfiopkjn/public_html/bahf/templates/rt_dominion_j15/html/pagination.php on line 92

Warning: Illegal string offset 'active' in /home/zfiopkjn/public_html/bahf/templates/rt_dominion_j15/html/pagination.php on line 98

Warning: Illegal string offset 'active' in /home/zfiopkjn/public_html/bahf/templates/rt_dominion_j15/html/pagination.php on line 92

Warning: Illegal string offset 'active' in /home/zfiopkjn/public_html/bahf/templates/rt_dominion_j15/html/pagination.php on line 98

Warning: Illegal string offset 'active' in /home/zfiopkjn/public_html/bahf/templates/rt_dominion_j15/html/pagination.php on line 92

Warning: Illegal string offset 'active' in /home/zfiopkjn/public_html/bahf/templates/rt_dominion_j15/html/pagination.php on line 98

Warning: Illegal string offset 'active' in /home/zfiopkjn/public_html/bahf/templates/rt_dominion_j15/html/pagination.php on line 92

Warning: Illegal string offset 'active' in /home/zfiopkjn/public_html/bahf/templates/rt_dominion_j15/html/pagination.php on line 98

Warning: Illegal string offset 'active' in /home/zfiopkjn/public_html/bahf/templates/rt_dominion_j15/html/pagination.php on line 92

Warning: Illegal string offset 'active' in /home/zfiopkjn/public_html/bahf/templates/rt_dominion_j15/html/pagination.php on line 98

Warning: Illegal string offset 'active' in /home/zfiopkjn/public_html/bahf/templates/rt_dominion_j15/html/pagination.php on line 92

Warning: Illegal string offset 'active' in /home/zfiopkjn/public_html/bahf/templates/rt_dominion_j15/html/pagination.php on line 98

Warning: Illegal string offset 'active' in /home/zfiopkjn/public_html/bahf/templates/rt_dominion_j15/html/pagination.php on line 92

Warning: Illegal string offset 'active' in /home/zfiopkjn/public_html/bahf/templates/rt_dominion_j15/html/pagination.php on line 98

Warning: Illegal string offset 'active' in /home/zfiopkjn/public_html/bahf/templates/rt_dominion_j15/html/pagination.php on line 92

Warning: Illegal string offset 'active' in /home/zfiopkjn/public_html/bahf/templates/rt_dominion_j15/html/pagination.php on line 98

Warning: Illegal string offset 'active' in /home/zfiopkjn/public_html/bahf/templates/rt_dominion_j15/html/pagination.php on line 92

Warning: Illegal string offset 'active' in /home/zfiopkjn/public_html/bahf/templates/rt_dominion_j15/html/pagination.php on line 98
4